2 abr 2008, 9:54

Разговор в парка

  Poesía » Civil
1K 0 13
Леличко, поспри за малко,
виждам, че отглеждаш пес.
За съседа ми е жал, че
сам живее си до днес.
Той е възрастен, добряк е,
също с влага във очи,
пенсийката му е скромна
нито лае, ни ръмжи.
Той, за разлика от песа,
мъдри приказки реди,
произвежда лук и чесън...
Самотата го мори.
Леличко, не си отивай.
Ти! Да! Не, не съм сгрешил,
що не вземеш да си гледаш
този дядо толкоз мил?...
Няма да търчиш из парка,
леличко, къде се скри?
Ех, животе помиярски,
пес да си на старини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, че... хубаво! Колко тъжно ми стана като го прочетох. Има едно, което ме кара да изпитвам същото като го чета - на Блага Димитрова - "Пролет в града" се казва.
  • Крайност... неразбрана...
  • Мда. Булонка на *ол инклузив* при богата лелка...
    Спирам си пенсионните осигуровки.

    Поздрави за хубавия стих
  • поздравления за стиха, Вальо!
  • На "ранените" искам да кажа, че стихотворението не е в лична война с кучетата... Който усетил иронията - усетил, който не е ... има още много стихове за четене...Благодаря на тия които са разбрали произведението...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...