Леличко, поспри за малко, виждам, че отглеждаш пес. За съседа ми е жал, че сам живее си до днес. Той е възрастен, добряк е, също с влага във очи, пенсийката му е скромна нито лае, ни ръмжи. Той, за разлика от песа, мъдри приказки реди, произвежда лук и чесън... Самотата го мори. Леличко, не си отивай. Ти! Да! Не, не съм сгрешил, що не вземеш да си гледаш този дядо толкоз мил?... Няма да търчиш из парка, леличко, къде се скри? Ех, животе помиярски, пес да си на старини...
Ех, че... хубаво! Колко тъжно ми стана като го прочетох. Има едно, което ме кара да изпитвам същото като го чета - на Блага Димитрова - "Пролет в града" се казва.
На "ранените" искам да кажа, че стихотворението не е в лична война с кучетата... Който усетил иронията - усетил, който не е ... има още много стихове за четене...Благодаря на тия които са разбрали произведението...
И какво е лошото да си имаш куче?! Аз си разхождам моето всеки ден, но това не ме прави безразлична към останалите хора. Дори, напротив! Гледам си и пенсионер/баща ми/ грижа се за него. Доброволец съм към Агенцията Закрила на децата. И все се намира някой да ми каже"Вместо дете, разхожда куче" Това по темата... а стихът наистина е написан чудесно!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.