Разговор в парка
Леличко, поспри за малко,
виждам, че отглеждаш пес.
За съседа ми е жал, че
сам живее си до днес.
Той е възрастен, добряк е,
също с влага във очи,
пенсийката му е скромна
нито лае, ни ръмжи.
Той, за разлика от песа,
мъдри приказки реди,
произвежда лук и чесън...
Самотата го мори.
Леличко, не си отивай.
Ти! Да! Не, не съм сгрешил,
що не вземеш да си гледаш
този дядо толкоз мил?...
Няма да търчиш из парка,
леличко, къде се скри?
Ех, животе помиярски,
пес да си на старини...
виждам, че отглеждаш пес.
За съседа ми е жал, че
сам живее си до днес.
Той е възрастен, добряк е,
също с влага във очи,
пенсийката му е скромна
нито лае, ни ръмжи.
Той, за разлика от песа,
мъдри приказки реди,
произвежда лук и чесън...
Самотата го мори.
Леличко, не си отивай.
Ти! Да! Не, не съм сгрешил,
що не вземеш да си гледаш
този дядо толкоз мил?...
Няма да търчиш из парка,
леличко, къде се скри?
Ех, животе помиярски,
пес да си на старини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
