26 dic 2017, 19:42

Разговор в родата

  Poesía » Otra
449 0 1

РАЗГОВОР В РОДАТА
     /отново басня/

Вървяли двамата яваш
по мост над селската река
и спирайки веднъж и дваж
сами си давали кураж.
До тука Дядото и Внука
се водели без да им пука...
Но Дядото на моста спрял
и тъжни мисли загълчал:
- "О, стар съм вече, нямам сили...
Аз дълъг път съм извървял.
Макар,че всички сте ми мили,
не се разбирам с Старостта,
теглата и да понеса,
ще падна нейде, току виж...
Ще трябва ти да ме държиш!
Аз във живота те въведох,
 от трудностите не те скрих,
но от годините се сведох,
и пиша своя сетен стих!"
Тогава внучета рекло:
-"Сполайти за това Добро!"
и веднага след това
хванало старата ръка
и пръстите във нея вплело!
И Дядо си напред повело!
 23.12.2017г. София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...