28 nov 2006, 9:17

Разговорът между нас…

  Poesía
809 0 2

Казваш: Любовта не съществува!

Казвам: Любовта е още жива!

Казваш: Твоите устни са красиви!

Казвам: Моите устни много хора са ранили!

Казваш: Ти си моя смисъл!

Казвам: Аз съм свикнала по навик да обичам.

Казваш: Искам да си моя!

Казвам: Аз обичам птиците, простора!

Казваш: Поведи ме към безкрая!

Казвам: Аз дори не знам къде е Рая!

Казваш: Много са те наранили!

Казвам: Аз на себе си не вярвам, но не ще те нараня.

Казваш: Остани! Не си отивай!

Казвам: Утре ще се видим…

Казваш: В мен любов за теб роди се.

Казвам: А ти накара ме да те обичам!

Казваш: Утре си отивам…

Казвам: С времето не ще забравя!

Казваш: Моля те, не ме заменяй!

Казвам: Думите ми пазят своя смисъл!

Казваш: Лека нощ, без мене не заспивай…

Казвам: Очите ти навсякъде ме следват…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Денимира Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...