По пътеката само, по мириса техен

разбирам спокойно по начин най-лесен

за разходката нежна на мъж и жена –

той догонва я сякаш, но бяга му тя.

Наперено, гордо, по стъпките само

личи как се движи, обърнала рамо

към него, с едвам доловима усмивка

и поглед, във който притеснение липсва.

А някак си нервно след нея той бяга,

набързо пристъпва, и спира, посяга

към цвят, но го пуска разсеян,

от нейния поглед направо отвеян.

А тя се забавя и често го гледа,

заинтересованост малка показва и бледа

усмивка му дава наперено, и бърза,

че всичко е някак премерено.

А той не разбира – след нея тича пак

и мисли какво да направи и как

да я стигне, как да я прегърне,

мисли към него дали ще се обърне.

Така си вървях – на пътеката края!

Как свършва историята тяхна – не зная!

Разходка е нежна на мъж и жена,

той догонва я сякаш, но бяга му тя.