Jul 8, 2010, 12:05 PM

Разходка

  Poetry » Other
646 0 1

По пътеката само, по мириса техен

разбирам спокойно по начин най-лесен

за разходката нежна на мъж и жена –

той догонва я сякаш, но бяга му тя.

 

Наперено, гордо, по стъпките само

личи как се движи, обърнала рамо

към него, с едвам доловима усмивка

и поглед, във който притеснение липсва.

 

А някак си нервно след нея той бяга,

набързо пристъпва, и спира, посяга

към цвят, но го пуска разсеян,

от нейния поглед направо отвеян.

 

А тя се забавя и често го гледа,

заинтересованост малка показва и бледа

усмивка му дава наперено, и бърза,

че всичко е някак премерено.

 

А той не разбира – след нея тича пак

и мисли какво да направи и как

да я стигне, как да я прегърне,

мисли към него дали ще се обърне.

 

Така си вървях – на пътеката края!

Как свършва историята тяхна – не зная!

Разходка е нежна на мъж и жена,

той догонва я сякаш, но бяга му тя. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Делчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...