Разходка
Вървя сама в гората, усещам
как ме прегръща нежна топлина.
Хубаво е. Небето е прекрасно
и чисто като сълза, кристално ясно.
Продължавам напред, а тревичките
сякаш се усмихват около мен
на птичките... и някак е вълшебно,
във въздуха се носи свежест,
скалите са заспали гордо
под собствената тежест, а дърветата
шушукат си и песни пеят
за живота и смъртта,
за всичко, що било е и ще бъде
във вечността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Белла Todos los derechos reservados
