10 may 2014, 21:39  

Разходка 

  Poesía » Otra
625 0 2
Вървя сама в гората, усещам
как ме прегръща нежна топлина.
Хубаво е. Небето е прекрасно
и чисто като сълза, кристално ясно.
Продължавам напред, а тревичките
сякаш се усмихват около мен
на птичките... и някак е вълшебно,
във въздуха се носи свежест,
скалите са заспали гордо
под собствената тежест, а дърветата
шушукат си и песни пеят
за живота и смъртта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белла Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??