Разходка
Вървя сама в гората, усещам
как ме прегръща нежна топлина.
Хубаво е. Небето е прекрасно
и чисто като сълза, кристално ясно.
Продължавам напред, а тревичките
сякаш се усмихват около мен
на птичките... и някак е вълшебно,
във въздуха се носи свежест,
скалите са заспали гордо
под собствената тежест, а дърветата
шушукат си и песни пеят
за живота и смъртта,
за всичко, що било е и ще бъде
във вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Белла Все права защищены
