bellabell (Белла)
4 7
10.05.2014 г., 21:39 ч.  

Разходка 

  Поезия » Друга
567 0 2

Вървя сама в гората, усещам

как ме прегръща нежна топлина.

Хубаво е. Небето е прекрасно

и чисто като сълза, кристално ясно.

Продължавам напред, а тревичките

сякаш се усмихват около мен

на птичките... и някак е вълшебно,

във въздуха се носи свежест,

скалите са заспали гордо

под собствената тежест, а дърветата

шушукат си и песни пеят

за живота и смъртта,

за всичко, що било е и ще бъде

във вечността.

© Белла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • на немски има цяла дума за това усещане WALDEINSAMKEIT
  • ооо, много обичам когато ме застигне това чувство на щастие, пълноценност и връзка с Природата. Имам усещането, че знам отговора на всички екзистенциални въпроси. И ми е леко... Добре си го предала (:
Предложения
: ??:??