SteeleR (Атанас Баротов) SteeleR (Атанас Баротов)
18
29 ago 2006, 13:57

Разходка..

  Poesía
887 0 2
Вървя бавно по улици прашни...
сред хора забързани, свели глави...
сред хора в проблемите си вглъбени...
вървя бавно и гледам, уви...

Живота тече, живота отлита,
а аз бавно без цел, без посока вървя,
сред хората може би живи,
сред същите хора навели глави ...

Какво ги кара да се усмихват
единствено ако странник ги поздрави...
какво ги кара да се усмихват
единствено, когато не са сами...

Погледи... толкова погледи:
всичките празни, всичките не тук -
някъде надалеч, някъде там замечтани -
може би в смях и усмивки - до любимия човек...

Какво кара сърцето човешко
напред да продължава, да се бори...
след всяко падане да става...
след всяка победа - нова да желае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • SteeleR (Атанас Баротов)
    SteeleR (Атанас Баротов)
    Благодаря за критиката
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Хубав замисъл-силен финал! Обаче имаш още работа по "сред хората може би живи,"("може би" не се връзва хубаво с "живи хора",
    а тук робуваш на римата , когато можеш да го кажеш по просто и да остане синхрона:

    " Какво ги кара да се усмихват
    единствено ако странник ги поздрави...
    какво ги кара да се усмихват
    единствено, когато не са сами...

    Успех!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0