SteeleR (Атанас Баротов) SteeleR (Атанас Баротов)
18
29.08.2006 г., 13:57

Разходка..

886 0 2
Вървя бавно по улици прашни...
сред хора забързани, свели глави...
сред хора в проблемите си вглъбени...
вървя бавно и гледам, уви...

Живота тече, живота отлита,
а аз бавно без цел, без посока вървя,
сред хората може би живи,
сред същите хора навели глави ...

Какво ги кара да се усмихват
единствено ако странник ги поздрави...
какво ги кара да се усмихват
единствено, когато не са сами...

Погледи... толкова погледи:
всичките празни, всичките не тук -
някъде надалеч, някъде там замечтани -
може би в смях и усмивки - до любимия човек...

Какво кара сърцето човешко
напред да продължава, да се бори...
след всяко падане да става...
след всяка победа - нова да желае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Баротов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • SteeleR (Атанас Баротов)
    SteeleR (Атанас Баротов)
    Благодаря за критиката
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Хубав замисъл-силен финал! Обаче имаш още работа по "сред хората може би живи,"("може би" не се връзва хубаво с "живи хора",
    а тук робуваш на римата , когато можеш да го кажеш по просто и да остане синхрона:

    " Какво ги кара да се усмихват
    единствено ако странник ги поздрави...
    какво ги кара да се усмихват
    единствено, когато не са сами...

    Успех!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0