SteeleR (Атанас Баротов)
18 22
Aug 29, 2006, 1:57 PM

Разходка.. 

  Poetry
633 0 2
Вървя бавно по улици прашни...
сред хора забързани, свели глави...
сред хора в проблемите си вглъбени...
вървя бавно и гледам, уви...

Живота тече, живота отлита,
а аз бавно без цел, без посока вървя,
сред хората може би живи,
сред същите хора навели глави ...

Какво ги кара да се усмихват
единствено ако странник ги поздрави...
какво ги кара да се усмихват
единствено, когато не са сами...

Погледи... толкова погледи:
всичките празни, всичките не тук -
някъде надалеч, някъде там замечтани -
може би в смях и усмивки - до любимия човек...

Какво кара сърцето човешко
напред да продължава, да се бори...
след всяко падане да става...
след всяка победа - нова да желае...

© Атанас Баротов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за критиката
  • Хубав замисъл-силен финал! Обаче имаш още работа по "сред хората може би живи,"("може би" не се връзва хубаво с "живи хора",
    а тук робуваш на римата , когато можеш да го кажеш по просто и да остане синхрона:

    " Какво ги кара да се усмихват
    единствено ако странник ги поздрави...
    какво ги кара да се усмихват
    единствено, когато не са сами...

    Успех!
Random works
: ??:??