SteeleR (Атанас Баротов) SteeleR (Атанас Баротов)
18
Aug 29, 2006, 1:57 PM

Разходка..

  Poetry
888 0 2
Вървя бавно по улици прашни...
сред хора забързани, свели глави...
сред хора в проблемите си вглъбени...
вървя бавно и гледам, уви...

Живота тече, живота отлита,
а аз бавно без цел, без посока вървя,
сред хората може би живи,
сред същите хора навели глави ...

Какво ги кара да се усмихват
единствено ако странник ги поздрави...
какво ги кара да се усмихват
единствено, когато не са сами...

Погледи... толкова погледи:
всичките празни, всичките не тук -
някъде надалеч, някъде там замечтани -
може би в смях и усмивки - до любимия човек...

Какво кара сърцето човешко
напред да продължава, да се бори...
след всяко падане да става...
след всяка победа - нова да желае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Баротов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • SteeleR (Атанас Баротов)
    SteeleR (Атанас Баротов)
    Благодаря за критиката
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Хубав замисъл-силен финал! Обаче имаш още работа по "сред хората може би живи,"("може би" не се връзва хубаво с "живи хора",
    а тук робуваш на римата , когато можеш да го кажеш по просто и да остане синхрона:

    " Какво ги кара да се усмихват
    единствено ако странник ги поздрави...
    какво ги кара да се усмихват
    единствено, когато не са сами...

    Успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0