13 may 2019, 9:31

Разходка

  Poesía » Otra
883 7 16

Обичам ивицата тишина

и стъпките, потъващите в нея.

Вкусът на сол и синева,

и приливът, напомнящ да живея…

 

Притичващата сянка на сълза

и смешните ѝ спомени за суша…

И… впитите ѝ в нищото платна,

където в самота е вятър сгушен…

 

И крясъкът на гладния копнеж,

разперил пясъчните длани…

Ела, поне като вълна… Ела!

Брегът в морето да остане...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Eia (Росица Танчева) Сега вече ми се насълзиха очите, от радост. Благодаря че се отби.
    Plevel (Силвия Илиева) Прегръщам думичките ти и се усмихвам на моята част от пътя. Знам, че ще ни срещне, отново...
    Благодаря Ви!
  • Великолепие!
  • Разкош!
  • Благодаря, Райне...!
  • Цялото е уникално, но това
    "Притичващата сянка на сълза
    и смешните ѝ спомени за суша…
    И… впитите ѝ в нищото платна,
    където в самота е вятър сгушен…"
    е толкова запомнящо се!
    Благодаря ти за хубавата поезия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....