13 may 2019, 9:31

Разходка

  Poesía » Otra
875 7 16

Обичам ивицата тишина

и стъпките, потъващите в нея.

Вкусът на сол и синева,

и приливът, напомнящ да живея…

 

Притичващата сянка на сълза

и смешните ѝ спомени за суша…

И… впитите ѝ в нищото платна,

където в самота е вятър сгушен…

 

И крясъкът на гладния копнеж,

разперил пясъчните длани…

Ела, поне като вълна… Ела!

Брегът в морето да остане...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Eia (Росица Танчева) Сега вече ми се насълзиха очите, от радост. Благодаря че се отби.
    Plevel (Силвия Илиева) Прегръщам думичките ти и се усмихвам на моята част от пътя. Знам, че ще ни срещне, отново...
    Благодаря Ви!
  • Великолепие!
  • Разкош!
  • Благодаря, Райне...!
  • Цялото е уникално, но това
    "Притичващата сянка на сълза
    и смешните ѝ спомени за суша…
    И… впитите ѝ в нищото платна,
    където в самота е вятър сгушен…"
    е толкова запомнящо се!
    Благодаря ти за хубавата поезия!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...