Разходка до Калиакра
Стоях горе, на ръба на скалите,
мислейки…
В миг пожелах да разперя криле -
литвайки...
Със скок да премина
онази линия, мислена,
която дели ни с отвъдното.
Исках...
Стръмна пътека -
от мен встрани,
каменисто.
Към портата взирам се -
каменна стълба извива се
към мечти, или към прекършени
полети?! Истини?
На входа?!
Или на изхода?
На изток.
Пътят към изгрева,
или път към небитието и съвършенството.
Замислих се.
На пристана!
Спирали кораби,
пътуващи с изгрева,
потъващи по залез…
А портата, всъщност, дъга е.
Изпитвам непреодолимо желание
да мина през нея.
За да посрещна първите слънчеви лъчи,
за да усетя мириса на море,
за да се докосна до необятността,
за да забравя онова,
което остава след залез слънце,
защото... остана зад гърба ми.
Дали с тази врата започва света?!
Или свършва поредната сделка за…
съществуване?!
Портата ли?!
И защо да е пристан?
Може би порта… към Рая.
Защото посоката е една…
Започва с малко зрънце живот
И… не свършва в безкрая,
а се повтаря ли, повтаря…
26.11. 2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
