7 abr 2022, 9:35

Разходка по Буча

  Poesía
1.4K 0 0

Стари, млади, и сакати

с отзад вързани ръце

легнали край булеварда

кой без крак, коя без лице.

 

Но над всяко тяло пърха

ярко блеснала душа

с аромата на поляна

покрита с пролетни цветя.

 

Те ни гледат и сияят

викат, пеят и летят.

Без изобщо да се маят

танци щурави въртят.

 

Че свободни са от болка

няма вече мерзост и тъма.

Пълни са със нечовешка гордост

че сразили са врага.

 

Враг с глави, тела, и кожа

Враг с лица и със нозе

който тътри по паважа

Без душа и без сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Kancho Vladislavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...