7 abr 2022, 9:35

Разходка по Буча

  Poesía
1.4K 0 0

Стари, млади, и сакати

с отзад вързани ръце

легнали край булеварда

кой без крак, коя без лице.

 

Но над всяко тяло пърха

ярко блеснала душа

с аромата на поляна

покрита с пролетни цветя.

 

Те ни гледат и сияят

викат, пеят и летят.

Без изобщо да се маят

танци щурави въртят.

 

Че свободни са от болка

няма вече мерзост и тъма.

Пълни са със нечовешка гордост

че сразили са врага.

 

Враг с глави, тела, и кожа

Враг с лица и със нозе

който тътри по паважа

Без душа и без сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Kancho Vladislavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...