Стари, млади, и сакати

с отзад вързани ръце

легнали край булеварда

кой без крак, коя без лице.

Но над всяко тяло пърха

ярко блеснала душа

с аромата на поляна

покрита с пролетни цветя.

Те ни гледат и сияят

викат, пеят и летят.

Без изобщо да се маят

танци щурави въртят.

Че свободни са от болка

няма вече мерзост и тъма.

Пълни са със нечовешка гордост

че сразили са врага.

Враг с глави, тела, и кожа

Враг с лица и със нозе

който тътри по паважа

Без душа и без сърце...