28 feb 2014, 1:09

Разходка в мислите

  Poesía
553 0 0

Днес разхождам се във мислите
(със мойта фотографска памет)
в спомените, чистите,
намирам щастието... там е!

Усещам още онова познатото
и топло чувство (детското).
Различно става в мен - признавам го.
Наивно е... и някак си човешко е.

Отново там съм - истинска
и толкова ранима.
Отново Аз съм... себе си 
и истински щастлива.

 

И като лента преминават
спомените пред очите ми.
Сърцето бързо ги запаметява

... запазва ги и скрива ги.

Пътувам във моментите,
онези - спиращи дъха.
Те цветни са - харесвам ги,
събрали цветовете на дъга...
... събрали моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...