Feb 28, 2014, 1:09 AM

Разходка в мислите

  Poetry
548 0 0

Днес разхождам се във мислите
(със мойта фотографска памет)
в спомените, чистите,
намирам щастието... там е!

Усещам още онова познатото
и топло чувство (детското).
Различно става в мен - признавам го.
Наивно е... и някак си човешко е.

Отново там съм - истинска
и толкова ранима.
Отново Аз съм... себе си 
и истински щастлива.

 

И като лента преминават
спомените пред очите ми.
Сърцето бързо ги запаметява

... запазва ги и скрива ги.

Пътувам във моментите,
онези - спиращи дъха.
Те цветни са - харесвам ги,
събрали цветовете на дъга...
... събрали моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...