19 jul 2011, 21:35

Разкажи ми за ноемврийската любов

  Poesía » Otra
1.5K 0 16

Кажи ми, моля те, какво е да си влюбен,

когато си на петдесет и пет,

копринени ли сещаш под нозете дюните

и силно ли е, както първи скоч, без лед?

Чувстваш ли, че можеш да летиш отново,

преди да си успял да се съвземеш след тайфуни?

И изход ли е Жулиетината стъкленичка със отрова,

или е слабост, не любов, а слабоумие.

Кажи ми, много ли е страшна „сляпата неделя”,

когато от живота си научил две и двеста,

сърцето лудо бие ли, сълзите знаят ли предели,

от щастие щом пластовете земни се разместят.

Разкажи ми за постелята със кок от нишки посребрени,

за мълчанието, петù забило във последното обичане,

за ласките ù – по-страстни ли са, или меки, кадифени

и може ли мъжът момче да стане, а жената пък момиче?

Преди да акостира любовта на рейд последен,

тя знаци дава ли, звъни ли ти, че идва да те вземе?...

 

И знаеш ли, от днес за него ще забравя,

ще го обичам пак, по-силно – през ноември.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...