21 dic 2013, 19:25  

Разкажи ми за себе си

  Poesía
2.3K 1 6

Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.

Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.

Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи

и приемам за свои всички битки, любови и скърби.

 

Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб,

все едно, че си сам под небесния покрив сияещ.

Отвори си вратите, зад които не влиза човек.

Знам какво е зад тях, друг въпрос е, че ти не го знаеш.

 

Разходи се из прашното време на мъртви мечти,

припомни си вините, по несторени грешки копнежа.

Аз те слушам, защото съм научила как се мълчи

пред разтворена бездна и сърце без предпазната мрежа.

 

Разкажи ми за себе си смело, не прави като мен,

не залъгвай с шеги нито себе си, нито пък други.

Лесно пръска се смях и веселие в мрачния ден,

но цената, повярвай ми, плаща се. Без да си струва.

 

Говори ми за всичко. Явно можеш, затова - говори.

Светове от мълчания раждат кървящи вселени.

Сподели всички болки, всички рани горящи, дори

да трепериш от страх. Аз лекувам, но нищо не вземам.

 

Леко влизам, на пръсти, не оставям нечисти следи,

пепелта от душата забърсвам ти с опитни пръсти,

тихо паля в небето ти няколко светли звезди

и си тръгвам богата, без да помня, че нося си кръста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и аз нямам коментар. просто ми хареса!
  • Наистина учудващо малко коментари за този великолепен стих...
    Поздравления, Вики!
  • "Светове от мълчания раждат кървящи вселени."
    Много истина има в тези няколко думи!
    Имах добър приятел, с който си говорехме много, за всичко, баз задръжки, без редакция... От тогава изминаха 8 годин. Вече сме много повече от приятели, вече сме семейство, но продължаваме да си говорим, да се споделяме...
    Думите не винаги могат да кажат всичко, но помага да се пречистиш...
    Поздрави за перкрасния стих!!!
  • Вики, ти си една чиста душа, която ражда прекрасна поезия. Това стихотворение е особено вълнуващо, дълбоко и докосващо! (А коментарите - обидно, незаслужено малко.) Тук има всичко, което мога да очаквам от поезията. След прочита се чувствам обогатен и пречистен. Как го правиш!?...
  • "по несторени грешки копнежа" Поздравления за стиха!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....