21 дек. 2013 г., 19:25  

Разкажи ми за себе си

2.3K 1 6

Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.

Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.

Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи

и приемам за свои всички битки, любови и скърби.

 

Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб,

все едно, че си сам под небесния покрив сияещ.

Отвори си вратите, зад които не влиза човек.

Знам какво е зад тях, друг въпрос е, че ти не го знаеш.

 

Разходи се из прашното време на мъртви мечти,

припомни си вините, по несторени грешки копнежа.

Аз те слушам, защото съм научила как се мълчи

пред разтворена бездна и сърце без предпазната мрежа.

 

Разкажи ми за себе си смело, не прави като мен,

не залъгвай с шеги нито себе си, нито пък други.

Лесно пръска се смях и веселие в мрачния ден,

но цената, повярвай ми, плаща се. Без да си струва.

 

Говори ми за всичко. Явно можеш, затова - говори.

Светове от мълчания раждат кървящи вселени.

Сподели всички болки, всички рани горящи, дори

да трепериш от страх. Аз лекувам, но нищо не вземам.

 

Леко влизам, на пръсти, не оставям нечисти следи,

пепелта от душата забърсвам ти с опитни пръсти,

тихо паля в небето ти няколко светли звезди

и си тръгвам богата, без да помня, че нося си кръста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и аз нямам коментар. просто ми хареса!
  • Наистина учудващо малко коментари за този великолепен стих...
    Поздравления, Вики!
  • "Светове от мълчания раждат кървящи вселени."
    Много истина има в тези няколко думи!
    Имах добър приятел, с който си говорехме много, за всичко, баз задръжки, без редакция... От тогава изминаха 8 годин. Вече сме много повече от приятели, вече сме семейство, но продължаваме да си говорим, да се споделяме...
    Думите не винаги могат да кажат всичко, но помага да се пречистиш...
    Поздрави за перкрасния стих!!!
  • Вики, ти си една чиста душа, която ражда прекрасна поезия. Това стихотворение е особено вълнуващо, дълбоко и докосващо! (А коментарите - обидно, незаслужено малко.) Тук има всичко, което мога да очаквам от поезията. След прочита се чувствам обогатен и пречистен. Как го правиш!?...
  • "по несторени грешки копнежа" Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...