18 jun 2021, 22:26

Разкаяние

  Poesía
614 0 0

Косите сиви, посивели.
Устни сухи, онемели.
С лъжа заспала върху тях.
Лъжа посипана със прах.

Ти си там, а аз съм тук.
Старееш бавно пкрай друг
и дръзко хапеш старостта,
а мен захава ме смъртта.

Но аз съм твърд и жилав камък!
Във мен гори младежки пламък!
Гори по теб от сто години!
Но спри, аз моля те, прости ми!
Че бях млад и дързък, сляп!
Че хвърлих любовта ти в трап!
Че те измъчвах нечовешки!
Че го наричах - твои грешки!

А аз презирам се и мразя!
Как можах да те погазя!
Да погубя щастие красиво!
Да бъда нещо грозно, диво!

Но тръгна си, не издържа
и стана - чуждата жена!
А мъките не ги забрави!
Мъжът до теб, човек направи!

Аз се скитах по света.
Безкрайно плувах в нищета.
На други в раните нахлувах
и образът ти все сънувах.
Но не те открих и съжалявам!
Че бях животно проумявам!

Обичам те, ела, прости ми!
"Прощавам", моля те кажи ми
и няма да съм вече камък!
Ще легна в малкия си замък.
Орисницата черна ще повикам
и дъх през зъби ще изтикам.
Ще слепя очите помътнели.
Ще стигна в нейните предели.
Но ще знам, че съм простен!
А любовта ти, жива в мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Зарев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...