20 ago 2011, 14:54

Разкаяние

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Разкаяние

 

 

 

 

Ще бъда и няма да бъда,

 

без гуру, нито без буда.

Човекът не е вяра в табу,

не живея в чужда присъда.

 

 

Ще търся себе си в отговори,

така ще пиша моята история.

А словата на божи наместници,

извръщам им сакрално в устата.

 

 

Ще повървя сам със себе си,

за да открия смисъл по пътьом.

Без саби и каски, без колесници,

че аман от ездачи и от гладиатори.

 

 

 Ще обичам, понякога ще прощавам,

а нека кънти божието слово в главата.

Грешки, зная, ще има и без да е написано,

 

 ако е грях – добър ден и на дявола...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен философски стих,за млад човек!Хареса ми!!!А как се съвместяват в една глава и дявола и Бога?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....