14 jul 2010, 22:04

Разказвай ми 

  Poesía » Otra
1087 0 6

Разказвай ми

                                    На М.

 

 

Пристигнах и намерих твойто езеро,

закътано далеч от всички погледи,

тъй дълго лутах се по босите ти стъпки,

но го открих в тръстиката на времето.

 

И със смирение пред него коленичих

и слушах зажадняла как вълните му

разказват ми омайно тиха приказка,

че с дъх дори не наруших покоя му.

 

Открих го по следите ти оставени,

в сребристо оцветени от луната

и занемях пред болката стаена,

отвеждаща ме право към душата ти.

 

Разказвай ми, разказвай ми… разказвай,

а аз ще поостана на брега ти,

изронен ядно с ударите на греблата

от лодките на толкова момичета.

 

Разказвай ми, разказвай ми… разказвай

за всеки звук, отекнал във сърцето ти,

за туй, че не подмина те животът

и срещна те и с Хора, и с несретници.

 

За любовта ти  – вечно търсене,

за чувствата – все тъй неразпилени,

за туй, че чакаш сутрин чудото на слънцето,

във шепа бранейки го от неверници.

 

Разказвай ми, разказвай ми… разказвай

за миналите твои светли делници,

а аз ще те докосвам във съня ти

с надеждата да изживееш празници.

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • може би, Люсил
  • "че с дъх дори не наруших покоя му."
    "изронен ядно с ударите на греблата

    от лодките на толкова момичета."
    Увличаш, Ади!
  • Опитвам се, Лео Така е, Арина, чист късмет си е и си струва всяка буква Стели, прегръдка за теб ти си уникалната Благодаря ти, Цвети,че ме навести И на Вас също Лео, Арина и Стели Здравей, Ивонрадвам ти се
  • Красив разказ!
  • Знам, че е изключително преживяване, когато попаднеш на добър разказвач!
    Поздрав!
  • Знаеш си! Уникална си.
    сякаш... всеки път разголваш за последно душата си
    и на ясно си, че завличаш ни и за тебе няма граници.
    Поздрав, Ади!
Propuestas
: ??:??