Разказвай ми
Разказвай ми
На М.
Пристигнах и намерих твойто езеро,
закътано далеч от всички погледи,
тъй дълго лутах се по босите ти стъпки,
но го открих в тръстиката на времето.
И със смирение пред него коленичих
и слушах зажадняла как вълните му
разказват ми омайно тиха приказка,
че с дъх дори не наруших покоя му.
Открих го по следите ти оставени,
в сребристо оцветени от луната
и занемях пред болката стаена,
отвеждаща ме право към душата ти.
Разказвай ми, разказвай ми… разказвай,
а аз ще поостана на брега ти,
изронен ядно с ударите на греблата
от лодките на толкова момичета.
Разказвай ми, разказвай ми… разказвай
за всеки звук, отекнал във сърцето ти,
за туй, че не подмина те животът
и срещна те и с Хора, и с несретници.
За любовта ти – вечно търсене,
за чувствата – все тъй неразпилени,
за туй, че чакаш сутрин чудото на слънцето,
във шепа бранейки го от неверници.
Разказвай ми, разказвай ми… разказвай
за миналите твои светли делници,
а аз ще те докосвам във съня ти
с надеждата да изживееш празници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ади Всички права запазени
