27 abr 2007, 10:35

Различен

  Poesía
1.4K 0 18
   

Рискувам да попадна във оковите -

на думите ти, нежни до пластичност.

А ти разтърсваш всичко мое, моля те,

престани да бъдеш тъй различен!

Да ме разчупваш с поглед на парченца,

да ме събираш с устни до подробност.

Отдавна в мен окапаха листенцата

не открили своята сходност.

Сигурно във мен въображението

ликува в полета си романтичен...  

А въпросът ми е отражение

винаги ли си така различен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...думите ти, нежни до пластичност...
    съчетано с окови - брилянтно!!!
  • Винаги съм се възхищавала на начина по който си служиш с думите...Невероятен стих, също като теб.
  • Прекрасна си, Мойра!
    Много хубав стих!
  • Хубави са срещите с поезията ти Поздрави, Мойра!
  • благодаря ти за този невероятен стих!
    Чета се с удоволствие!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....