Различна
Когато съм със теб, не съм онази, същата,
пречупва се у мене топлинката,
с която ме притегляш,
И не съм все тъжна…
Да. Понякога говоря много. Даже с неразбиране.
Но… Това са моите неказани условности.
Това, че си със мен, ме кара да не се замислям -
изпадам сякаш в безтегловност.
Сред хората оставам с неразбиране.
Открита съм със тях, уж истинска…
Но тяхната пословична многоезичност
понякога ме кара и да се замислям...
Не ме разбират често. Мислят си, че…
Не, не искам да съм като тях.
Какво ли толкова съм сторила?!
Нали все пак съм по-различна?
Пред своята си съвест аз съм чиста,
Не им дължа най-малко обяснения.
Преглъщам всяка тяхна дума със усмивка…
и я помня дълго.
Но вътре в мен, като че в криво огледало
начупено се отразява и ме нищи…
Какво говорят ли? Че… поетите
май били малко луди…
Ядосах се на тяхната безупречна логичност.
После казах си: дано е истина!
Защото те, безпоетичните
ослепели са от собствената си егоцентричност…
Когато съм със тебе,
просто съм различна…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
