28 dic 2007, 8:52

Различна 

  Poesía
662 0 16

Когато съм със теб, не съм онази, същата,

пречупва се у мене топлинката,

с която ме притегляш,

И не съм все тъжна…

 

Да. Понякога говоря много. Даже с неразбиране.

Но… Това са моите неказани условности.

Това, че си със мен, ме кара да не се замислям -

изпадам сякаш в безтегловност.

 

Сред хората оставам с неразбиране.

Открита съм със тях, уж истинска…

Но тяхната пословична многоезичност

понякога ме кара и да се замислям...

 

Не ме разбират често. Мислят си, че…

Не, не искам да съм като тях.

Какво ли толкова съм сторила?!

Нали все пак съм по-различна?

 

Пред своята си съвест аз съм чиста,

Не им дължа най-малко обяснения.

Преглъщам всяка тяхна дума със усмивка…

и я помня дълго.

 

Но вътре в мен, като че в криво огледало

начупено се отразява и ме нищи…

Какво говорят ли? Че… поетите

май били малко луди…

 

Ядосах се на тяхната безупречна логичност.

После казах си: дано е истина!

Защото те, безпоетичните

ослепели са от собствената си егоцентричност…

 

Когато съм със тебе,

просто съм различна…

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??