Различна
Когато съм със теб, не съм онази, същата,
пречупва се у мене топлинката,
с която ме притегляш,
И не съм все тъжна…
Да. Понякога говоря много. Даже с неразбиране.
Но… Това са моите неказани условности.
Това, че си със мен, ме кара да не се замислям -
изпадам сякаш в безтегловност.
Сред хората оставам с неразбиране.
Открита съм със тях, уж истинска…
Но тяхната пословична многоезичност
понякога ме кара и да се замислям...
Не ме разбират често. Мислят си, че…
Не, не искам да съм като тях.
Какво ли толкова съм сторила?!
Нали все пак съм по-различна?
Пред своята си съвест аз съм чиста,
Не им дължа най-малко обяснения.
Преглъщам всяка тяхна дума със усмивка…
и я помня дълго.
Но вътре в мен, като че в криво огледало
начупено се отразява и ме нищи…
Какво говорят ли? Че… поетите
май били малко луди…
Ядосах се на тяхната безупречна логичност.
После казах си: дано е истина!
Защото те, безпоетичните
ослепели са от собствената си егоцентричност…
Когато съм със тебе,
просто съм различна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
