7 mar 2009, 15:39

Различна

1.2K 0 5

Бродих и търсих по света

да открия светлина,

да намеря път и цел за по-щастлив и хубав ден.

Ръка протягах и за прошка молих без вина.

Но светът потъпка моята душа.

 

Крещя сега!

Аз човек съм!

И стича се сълза, давя се в нея...

 

 

Ще търся моята мечта.

Различна съм, но това е моята съдба!

Нима различните са срам за всички общества?

Отговорете на това.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Слабо , да не кажа никакво внушение.Кое е различното ,не разбрах.Да не говорим , че като изпълнение е доста посредствено.Чети и пиши ,пиши и чети .
  • Няма нищо по-хубаво да си различен и да носиш своя идентичност.
    Не прави от това трагедия, а бъди горда. До като ти се срамуваш от различието си, никой няма да те приеме!
    Тук всички сме различни!
    Пиши!
  • Твърдиш, че си различна (заглавието е такова), но не се разбира защо. Това, което си написала го правят доста хора. Пък и кой не е различен? Ти да си виждала двама еднакви човеци, с еднакво поведение, или с еднакви съдби?
  • Всички се опитваме да се вписваме, а всъщност сме създадени да изпъкваме!!!
    Почувствах стиха ти, защото и аз съм различна. Е, ставаме две!
  • Ще отговоря
    Различните не са срам, но са излишни в обществото
    защото в него не може да има различни,
    а само еднакви и идентични

    Хич да не ти пука!!! Чистата съвест е много ценно нещо Запази я, по възможност...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...