7.03.2009 г., 15:39

Различна

1.2K 0 5

Бродих и търсих по света

да открия светлина,

да намеря път и цел за по-щастлив и хубав ден.

Ръка протягах и за прошка молих без вина.

Но светът потъпка моята душа.

 

Крещя сега!

Аз човек съм!

И стича се сълза, давя се в нея...

 

 

Ще търся моята мечта.

Различна съм, но това е моята съдба!

Нима различните са срам за всички общества?

Отговорете на това.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слабо , да не кажа никакво внушение.Кое е различното ,не разбрах.Да не говорим , че като изпълнение е доста посредствено.Чети и пиши ,пиши и чети .
  • Няма нищо по-хубаво да си различен и да носиш своя идентичност.
    Не прави от това трагедия, а бъди горда. До като ти се срамуваш от различието си, никой няма да те приеме!
    Тук всички сме различни!
    Пиши!
  • Твърдиш, че си различна (заглавието е такова), но не се разбира защо. Това, което си написала го правят доста хора. Пък и кой не е различен? Ти да си виждала двама еднакви човеци, с еднакво поведение, или с еднакви съдби?
  • Всички се опитваме да се вписваме, а всъщност сме създадени да изпъкваме!!!
    Почувствах стиха ти, защото и аз съм различна. Е, ставаме две!
  • Ще отговоря
    Различните не са срам, но са излишни в обществото
    защото в него не може да има различни,
    а само еднакви и идентични

    Хич да не ти пука!!! Чистата съвест е много ценно нещо Запази я, по възможност...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...