7.03.2009 г., 15:39

Различна

1.2K 0 5

Бродих и търсих по света

да открия светлина,

да намеря път и цел за по-щастлив и хубав ден.

Ръка протягах и за прошка молих без вина.

Но светът потъпка моята душа.

 

Крещя сега!

Аз човек съм!

И стича се сълза, давя се в нея...

 

 

Ще търся моята мечта.

Различна съм, но това е моята съдба!

Нима различните са срам за всички общества?

Отговорете на това.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слабо , да не кажа никакво внушение.Кое е различното ,не разбрах.Да не говорим , че като изпълнение е доста посредствено.Чети и пиши ,пиши и чети .
  • Няма нищо по-хубаво да си различен и да носиш своя идентичност.
    Не прави от това трагедия, а бъди горда. До като ти се срамуваш от различието си, никой няма да те приеме!
    Тук всички сме различни!
    Пиши!
  • Твърдиш, че си различна (заглавието е такова), но не се разбира защо. Това, което си написала го правят доста хора. Пък и кой не е различен? Ти да си виждала двама еднакви човеци, с еднакво поведение, или с еднакви съдби?
  • Всички се опитваме да се вписваме, а всъщност сме създадени да изпъкваме!!!
    Почувствах стиха ти, защото и аз съм различна. Е, ставаме две!
  • Ще отговоря
    Различните не са срам, но са излишни в обществото
    защото в него не може да има различни,
    а само еднакви и идентични

    Хич да не ти пука!!! Чистата съвест е много ценно нещо Запази я, по възможност...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...