17 mar 2016, 23:18  

Различна

  Poesía » Otra
569 0 11

Облякох старата си рокля,

онази с избелелите цветя,

която днес дъждът ми я намокри,

а тя пък в нови цветове изгря...

Нахлузих старите обувки,

онези дето скъсах в остър ръб

на дупки с форма на целувки,

нямам думи- пълна скръб!

И вървя с усмивка на уста,

в ръката с цвете разцъфтяло,

а над мен със песен полетя

птиче малко, птиче бяло.

За миг превърнах се в дете,

дете безгрижно и засмяно.

Блесна синьото небе,

цяло в слънцето огряно.

Не болят издрасканите ми крака,

роклята блести, макар поизбеляла.

Радостно ми е така!

Различна, странна, полудяла...

И недей ме сочи иронично с пръст!

Аз свойта радост вече съм открила.

На всичко лошо сложих кръст,

до край с добро го победила.

 

7.03.2016 г.

Бадемов Цвят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, вярно днес направих малка поправка, която е от значение и благодаря за посочването на грешката, която днес беше поправена.
  • Валери и Бадемов цвят - не се чудете! Обяснението е съвсем просто: а то е скрито във факта, че стихотворението е публикувано на 17 март, а днес е извършена корекция на правописна грешка и съобщението, че "Произведението очаква одобрение ..." се отнася за корекцията на грешката. Това е.
  • Да и аз това се учудвам сега, но благодаря на всички, че харесахте!
  • Благодаря най- сърдечно за забележката Любомир Попов! Вече е поправено!
  • Хубав стих, създава настроение. Имам само една малка забележка - правилно е "И недей ме сочи иронично..., вместо "недей ме сочиш".
    Желая успехи!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...