17.03.2016 г., 23:18  

Различна

566 0 11

Облякох старата си рокля,

онази с избелелите цветя,

която днес дъждът ми я намокри,

а тя пък в нови цветове изгря...

Нахлузих старите обувки,

онези дето скъсах в остър ръб

на дупки с форма на целувки,

нямам думи- пълна скръб!

И вървя с усмивка на уста,

в ръката с цвете разцъфтяло,

а над мен със песен полетя

птиче малко, птиче бяло.

За миг превърнах се в дете,

дете безгрижно и засмяно.

Блесна синьото небе,

цяло в слънцето огряно.

Не болят издрасканите ми крака,

роклята блести, макар поизбеляла.

Радостно ми е така!

Различна, странна, полудяла...

И недей ме сочи иронично с пръст!

Аз свойта радост вече съм открила.

На всичко лошо сложих кръст,

до край с добро го победила.

 

7.03.2016 г.

Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, вярно днес направих малка поправка, която е от значение и благодаря за посочването на грешката, която днес беше поправена.
  • Валери и Бадемов цвят - не се чудете! Обяснението е съвсем просто: а то е скрито във факта, че стихотворението е публикувано на 17 март, а днес е извършена корекция на правописна грешка и съобщението, че "Произведението очаква одобрение ..." се отнася за корекцията на грешката. Това е.
  • Да и аз това се учудвам сега, но благодаря на всички, че харесахте!
  • Благодаря най- сърдечно за забележката Любомир Попов! Вече е поправено!
  • Хубав стих, създава настроение. Имам само една малка забележка - правилно е "И недей ме сочи иронично..., вместо "недей ме сочиш".
    Желая успехи!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...