Днес пролетта изглежда е сърдита.
Навън дъждът вали безкрай,
от часове.
Излива се и даже не опитва
да вложи капчица романтика поне.
Навъсено, студено и сумрачно.
Каква ти пролет - зима е това.
Дори си мисля,
че снегът очаква
да го извикам само.
И е завалял.
Липата пред прозореца се цупи:
"То бива дъжд, ама това... Потоп!"
Небето сякаш е захлупило
града, света и...
целия живот.
Да, не е точно като по Вапцаров,
тъй неживяна, несънувана и бяла.
По-скоро есен някаква, Дамянова,
напомняща за скорошна раздяла.
И все пак пролет,
просто по-различна -
по-истинска, без маска и без грим.
Но пък харесаш ли я тъй не-романтична,
завинаги ще е сезонът ти любим.
26.04.2016
© Todos los derechos reservados