29 ene 2010, 16:04

Различни

  Poesía
1.1K 0 2

С теб сме толкоз различни, че чудя се
как сме заедно толкова време.
Ти - горяща във вихрени пламъци,
аз - студен, и практичен, и земен.

Страстни танци танцуваш и пееш,
а очите ти - дяволски пламъци...
Аз деня си спокойно живея
като речно, заоблено камъче.

И е чудно, че тъй се обичаме.
Не се караме, няма въпроси...
И обзет от вълнуващи чувства,
на ръце през полето те нося.

А звездите стреснати трепнаха,
чудо таквоз не видели -
снежен човек, понесъл комета,
горяща в ръцете му бели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За чудене си е – различни да влязат в хармония.
    Какво ли не прави любовта!
  • Добре написано.Хубави сравнения.Ръбестите камъчета създават проблеми,а ти си обличко.За това се обичате.Нека да ви е хубаво.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...