Различни
С теб сме толкоз различни, че чудя се
как сме заедно толкова време.
Ти - горяща във вихрени пламъци,
аз - студен, и практичен, и земен.
Страстни танци танцуваш и пееш,
а очите ти - дяволски пламъци...
Аз деня си спокойно живея
като речно, заоблено камъче.
И е чудно, че тъй се обичаме.
Не се караме, няма въпроси...
И обзет от вълнуващи чувства,
на ръце през полето те нося.
А звездите стреснати трепнаха,
чудо таквоз не видели -
снежен човек, понесъл комета,
горяща в ръцете му бели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
