29.01.2010 г., 16:04 ч.

Различни 

  Поезия
668 0 2

С теб сме толкоз различни, че чудя се
как сме заедно толкова време.
Ти - горяща във вихрени пламъци,
аз - студен, и практичен, и земен.

Страстни танци танцуваш и пееш,
а очите ти - дяволски пламъци...
Аз деня си спокойно живея
като речно, заоблено камъче.

И е чудно, че тъй се обичаме.
Не се караме, няма въпроси...
И обзет от вълнуващи чувства,
на ръце през полето те нося.

А звездите стреснати трепнаха,
чудо таквоз не видели -
снежен човек, понесъл комета,
горяща в ръцете му бели...

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За чудене си е – различни да влязат в хармония.
    Какво ли не прави любовта!
  • Добре написано.Хубави сравнения.Ръбестите камъчета създават проблеми,а ти си обличко.За това се обичате.Нека да ви е хубаво.
Предложения
: ??:??