29 jun 2008, 20:37

Различни сме, но си приличаме

1K 0 2

И както вълни безпаметни завихрят ни,

песъчинка с песъчинка се намираме.

Защо ли тъй неудържимо се привличаме,

дори когато мокри под милостивите лъчи на слънчевия блясък

изсъхваме, но заедно оставаме завинаги в безкрайното море от пясък. . .

 

И както леденостудени вихри ни вълнуват,

снежинка със снежинка се намираме.

Защо ли тъй неудържимо се привличаме,

дори когато сухи от слънчевия злак в безмилостна причинност

топим се, но заедно оставаме завинаги в безбрежната водна пустиня. . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петромир Панайотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...