29 jun 2008, 20:37

Различни сме, но си приличаме 

  Poesía » De amor
816 0 2

И както вълни безпаметни завихрят ни,

песъчинка с песъчинка се намираме.

Защо ли тъй неудържимо се привличаме,

дори когато мокри под милостивите лъчи на слънчевия блясък

изсъхваме, но заедно оставаме завинаги в безкрайното море от пясък. . .

 

И както леденостудени вихри ни вълнуват,

снежинка със снежинка се намираме.

Защо ли тъй неудържимо се привличаме,

дори когато сухи от слънчевия злак в безмилостна причинност

топим се, но заедно оставаме завинаги в безбрежната водна пустиня. . .

© Петромир Панайотов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??