Различни сме, но си приличаме
И както вълни безпаметни завихрят ни,
песъчинка с песъчинка се намираме.
Защо ли тъй неудържимо се привличаме,
дори когато мокри под милостивите лъчи на слънчевия блясък
изсъхваме, но заедно оставаме завинаги в безкрайното море от пясък. . .
И както леденостудени вихри ни вълнуват,
снежинка със снежинка се намираме.
Защо ли тъй неудържимо се привличаме,
дори когато сухи от слънчевия злак в безмилостна причинност
топим се, но заедно оставаме завинаги в безбрежната водна пустиня. . .© Петромир Панайотов All rights reserved.
