29.06.2008 г., 20:37 ч.

Различни сме, но си приличаме 

  Поезия » Любовна
815 0 2

И както вълни безпаметни завихрят ни,

песъчинка с песъчинка се намираме.

Защо ли тъй неудържимо се привличаме,

дори когато мокри под милостивите лъчи на слънчевия блясък

изсъхваме, но заедно оставаме завинаги в безкрайното море от пясък. . .

 

И както леденостудени вихри ни вълнуват,

снежинка със снежинка се намираме.

Защо ли тъй неудържимо се привличаме,

дори когато сухи от слънчевия злак в безмилостна причинност

топим се, но заедно оставаме завинаги в безбрежната водна пустиня. . .

© Петромир Панайотов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??