Ще ви разкажа една приказка...
В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.
Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.
Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,
усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас.
"От различни светове сме!" - тя му каза, спря дъха му, спря кръвта му...
И болка имаше в душата, а дъждът мокреше стъклата.
Не познавах аз лъжата, нито пък тя мен,
обещанията следвах аз и те мен.
Пътят в живота прав беше за двама, нямаше нито черен път, нито грешна пътека.
Бяха стигнали далече, изморени познаваха те добре света.
Имаше път дълъг, хубав, прав път...