Ще ви разкажа една приказка...

В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.

Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.

Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,

усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас.

"От различни светове сме!" - тя му каза, спря дъха му, спря кръвта му...

И болка имаше в душата, а дъждът мокреше стъклата.

Не познавах аз лъжата, нито пък тя мен,

обещанията следвах аз и те мен.

Пътят в живота прав беше за двама, нямаше нито черен път, нито грешна пътека.

Бяха стигнали далече, изморени познаваха те добре света.

Имаше път дълъг, хубав, прав път...