Jul 26, 2014, 9:08 PM

Различни светове

  Poetry » Love
561 0 0

Ще ви разкажа една приказка...

В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.

Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.

 

Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,

усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас.

"От различни светове сме!" - тя му каза, спря дъха му, спря кръвта му...

И болка имаше в душата, а дъждът мокреше стъклата.

 

Не познавах аз лъжата, нито пък тя мен,

обещанията следвах аз и те мен.

Пътят в живота прав беше за двама, нямаше нито черен път, нито грешна пътека.

Бяха стигнали далече, изморени познаваха те добре света.

Имаше път дълъг, хубав, прав път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ибрям Алиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....