26 июл. 2014 г., 21:08

Различни светове

559 0 0

Ще ви разкажа една приказка...

В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.

Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.

 

Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,

усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас.

"От различни светове сме!" - тя му каза, спря дъха му, спря кръвта му...

И болка имаше в душата, а дъждът мокреше стъклата.

 

Не познавах аз лъжата, нито пък тя мен,

обещанията следвах аз и те мен.

Пътят в живота прав беше за двама, нямаше нито черен път, нито грешна пътека.

Бяха стигнали далече, изморени познаваха те добре света.

Имаше път дълъг, хубав, прав път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ибрям Алиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....