23 nov 2012, 11:51

Различно 

  Poesía » De amor
572 0 1

Всеки се променя,

неусетно става друг.

Може би във лабиринта

тръгвам в друго време,

чудиш се защо съм тук.

Нито чакам те отдавна,

просто някак си се припознах.

Всъщност, знаеш -

лабиринти няма,

има ги единствено

когато те прегръщам във съня.

© Мария Начева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??