Всеки се променя,
неусетно става друг.
Може би във лабиринта
тръгвам в друго време,
чудиш се защо съм тук.
Нито чакам те отдавна,
просто някак си се припознах.
Всъщност, знаеш -
лабиринти няма,
има ги единствено
когато те прегръщам във съня.
© Мария Начева Все права защищены