Не, нямаш си идея просто
колко жалко, колко постно
ми изглежда всичко...
А можеше да бъде сносно!
Стар вятър си, не си ми въздухът!
Не си ми даже глътка кислород!
Въглероден диоксид си. Смог разпръснат.
Издишаност... от гниещ плод.
Не ми е нужна мрачната ти външност.
Изпъвай си усмивките със корда!
Аз може да съм ревла, ала всъщност,
след всеки плач оставам горда! ...