14 dic 2012, 13:54

Разлики 

  Poesía
563 0 2
РАЗЛИКИ
Боже, няма ги вече уханните вечери,
инак светят звездите над нас по небето,
и са други потайните думи изречени,
от които инфарктно примира сърцето.
Няма пейки край Дунава в гъстите люляци,
някогашните танци отдавна са други,
няма влюбени двойки по тъмните улици,
вместо ириси в парка цъфтят теменуги.
Боже, няма ги вече ония момичета
и оная задъхана лудост сред мрака,
няма устни горещи и няма “Обичам те!”, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??