Разлики

14 dic 2012, 13:54

Poesía

467 0 2

РАЗЛИКИ

Боже, няма ги вече уханните вечери,

инак светят звездите над нас по небето,

и са други потайните думи изречени,

от които инфарктно примира сърцето.

Няма пейки край Дунава в гъстите люляци,

някогашните танци отдавна са други,

няма влюбени двойки по тъмните улици,

вместо ириси в парка цъфтят теменуги.

Боже, няма ги вече ония момичета

и оная задъхана лудост сред мрака,

няма устни горещи и няма “Обичам те!”,

и любими, които умеят да чакат.

Или може би бъркам?

Светът си е същият –

тихи пейки сред цъфнали храсти са скрити,

някой шепне “Обичам те!”, друг му отвръща,

и танцува все тъй младостта под звездите.

И е всичко край мене до болка познато,

и животът не е краткотрайна измама –

все тъй яростно свети отгоре луната...

Само аз остарях.

Само мене ме няма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

severianin (Валентин Чернев)

2012-12-16T18:38:37+02:00

Благодаря на всички! Дано виртуалното ни общуване продължи дълго и дано не ви разочарова моята поезия...
magnum (Венцислав Янакиев)

2012-12-15T11:05:13+02:00

Спомни ми за едно друго твое стихотворение, което за мен е най-доброто ти от всички, които съм чел-"Бедност". Разбира се с това искам да ти кажа, че и настоящето стихотворение ми е харесало много!