Dec 14, 2012, 1:54 PM

Разлики 

  Poetry
464 0 2

 

РАЗЛИКИ

 

 

Боже, няма ги вече уханните вечери,

инак светят звездите над нас по небето,

и са други потайните думи изречени,

от които инфарктно примира сърцето.

 

Няма пейки край Дунава в гъстите люляци,

някогашните танци отдавна са други,

няма влюбени двойки по тъмните улици,

вместо ириси в парка цъфтят теменуги.

 

Боже, няма ги вече ония момичета

и оная задъхана лудост сред мрака,

няма устни горещи и няма “Обичам те!”,

и любими, които умеят да чакат.

 

Или може би бъркам?

Светът си е същият –

тихи пейки сред цъфнали храсти са скрити,

някой шепне “Обичам те!”, друг му отвръща,

и танцува все тъй младостта под звездите.

 

И е всичко край мене до болка познато,

и животът не е краткотрайна измама –

все тъй яростно свети отгоре луната...

Само аз остарях.

Само мене ме няма.

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички! Дано виртуалното ни общуване продължи дълго и дано не ви разочарова моята поезия...
  • Спомни ми за едно друго твое стихотворение, което за мен е най-доброто ти от всички, които съм чел-"Бедност". Разбира се с това искам да ти кажа, че и настоящето стихотворение ми е харесало много!
Random works
: ??:??