12 abr 2007, 11:32

РАЗЛИСТЕНА

  Poesía
879 0 11
 

Сърцето ми е

книга в твойта длан,

разлистена без много

труд и без усилия.

Променям ли се,

често и без план -

променяй се и ти, и бавно

я попивай, и чети я...


Във теб открих

онази, светлата стихия,

която може смело

пътя да посочи.

В горяща клада

да посрещне всяка орисия

и там, където трябва

може да прескочи.


Със тебе покорих

без страх небето и върха.

И там зарових за

памет нежно знаме.

Изпращам птицата

и тя в простора пърха.

Посрещам слънцето,

то още наше е и... там е...

12.04.2007год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, сърдечно на всички, остана още от пицата!
  • Веднага, парииии! Ама то стана пицичка!
  • Хареса ми,Мери!
    Едно парче от прощапулникааааа
  • "...Сърцето ми е
    книга в твойта длан,
    разлистена без много
    труд и без усилия.
    Променям ли се,
    често и без план -
    променяй се и ти, и бавно
    я попивай, и чети я..."

    То всички жени само това искате, но не винаги забелязваме промяната у вас! Защото изглежда сме по-бавни, когато не ви трябва, отколкото ви се иска!
    Приятен прощъпулник! Мери!

  • Хубав стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...