12 апр. 2007 г., 11:32

РАЗЛИСТЕНА

875 0 11
 

Сърцето ми е

книга в твойта длан,

разлистена без много

труд и без усилия.

Променям ли се,

често и без план -

променяй се и ти, и бавно

я попивай, и чети я...


Във теб открих

онази, светлата стихия,

която може смело

пътя да посочи.

В горяща клада

да посрещне всяка орисия

и там, където трябва

може да прескочи.


Със тебе покорих

без страх небето и върха.

И там зарових за

памет нежно знаме.

Изпращам птицата

и тя в простора пърха.

Посрещам слънцето,

то още наше е и... там е...

12.04.2007год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, сърдечно на всички, остана още от пицата!
  • Веднага, парииии! Ама то стана пицичка!
  • Хареса ми,Мери!
    Едно парче от прощапулникааааа
  • "...Сърцето ми е
    книга в твойта длан,
    разлистена без много
    труд и без усилия.
    Променям ли се,
    често и без план -
    променяй се и ти, и бавно
    я попивай, и чети я..."

    То всички жени само това искате, но не винаги забелязваме промяната у вас! Защото изглежда сме по-бавни, когато не ви трябва, отколкото ви се иска!
    Приятен прощъпулник! Мери!

  • Хубав стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...