12.04.2007 г., 11:32

РАЗЛИСТЕНА

877 0 11
 

Сърцето ми е

книга в твойта длан,

разлистена без много

труд и без усилия.

Променям ли се,

често и без план -

променяй се и ти, и бавно

я попивай, и чети я...


Във теб открих

онази, светлата стихия,

която може смело

пътя да посочи.

В горяща клада

да посрещне всяка орисия

и там, където трябва

може да прескочи.


Със тебе покорих

без страх небето и върха.

И там зарових за

памет нежно знаме.

Изпращам птицата

и тя в простора пърха.

Посрещам слънцето,

то още наше е и... там е...

12.04.2007год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, сърдечно на всички, остана още от пицата!
  • Веднага, парииии! Ама то стана пицичка!
  • Хареса ми,Мери!
    Едно парче от прощапулникааааа
  • "...Сърцето ми е
    книга в твойта длан,
    разлистена без много
    труд и без усилия.
    Променям ли се,
    често и без план -
    променяй се и ти, и бавно
    я попивай, и чети я..."

    То всички жени само това искате, но не винаги забелязваме промяната у вас! Защото изглежда сме по-бавни, когато не ви трябва, отколкото ви се иска!
    Приятен прощъпулник! Мери!

  • Хубав стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....