Разлях се…

Ей там… в пустинята на сълзите…

Разлях се…

И болеше от мъките. Болеше от мечтите.

Изгубих се…

По горещия пясък аз вървях…

Убиваше ме. С топлината си.

А аз… стъпквах по греховете... отгоре им. Крещях.

Много ли беше? Попита ме ти…

А отговорът ми бе: Забрави.

И тръгнах пак натам. Един оазис ме зовеше. Мечти.

А в душата ми… половината сърце се разсече...

И омразата се обади... сякаш искаше да ме докосне...

Знаеше болките ми до дъно, пропити в нощта.

Просто искаше за бога… да спаси моята душа…

И лутане безспирно имаше. И кървави очи пламтяха.

Грехове на луди ме преследваха… Къде ли са сега? Нима умряха?

Ще седя ей тука… в пустинята на сълзите…

и ще чакам дъжд… да ми отмие очите!